Plazza Dance Center

Благодаря ти,поне някой да е искрен-усмихнах й се,изглеждаше ми приятно момиче,а и беше симпатична.-Момичета искате ли да ударим по някой друг шот,гледам,че вие вече сте започнали,а и работата намаля.-изненадах се от себе си когато казах това,обикновено не пия,още по-повече по време на работа.Изведнъж чух как нещо на бара се чупи,обърнах се и видях как Дейвид се е навел и се опитва да прикрие счупената бутилка с марково уиски,отидох при него.-Какво става тук?

Бях се загледал в Катрин и изтървах бутилката , подяволите. Като тръгнах да я събирам едно парче се забива в ръката ми , ако го махнех всички щяха да видят как заздравява. Какво щях да правя  ? Тя дойде. Погледнах я в очите.- Тук ще ми трябва малко помощ - усмихнах се и й изпратих мислено съобщение * Не искаш клиентите ти да разберат ,  че  в персонала има вампири нали ? Помогни ми да се измъкна от тук*

В ръката на Дейвид се беше забило едно парче стъкло от бутилката.Трябваше да му помогна.Едно момиче което стоеше на бара започна да вика:"Добре ли си,дай да ти помогна" и посегна към ръката на Дейвид за да изкара стъклото.-Не,недей може да се инфектира,аз ще се погрижа за него-хванах Дейвид под ръка и го задърпах към стаичката на персонала.Когато влязохме вътре той си изкава парчето стъкло от ръката и раната веднага зарастна.-Следващия път се постарай да бъдеш по-внимателен.

Катрин ме заведе в стаята и ми помогна. Направи го , за да спаси  заведението и да не се разуче , а може би и пукаше малко за моята безопасност ?- Благодаря ти - усмихнах й се. - Ще внимавай другият път , но и ти обещай да не ме разсейваш , не можах да откъсна очите си от теб и бутилката падна.  - отново се загледах в лицето й , беше красива ,  усещах нещо , когато бях с нея.

Той ми благодари,вече бях спокойна,че никой не е видял нищо,но и малко бях притеснена за него,не знам какво се случваше с мен.Усещах някакво странно чувство,когато стоях толкова близо до него.Той ме гледаше право в очите.Ах,тези сини очи,защо ме привличат толкова много.Господи не мога да се позная,това не бях аз,къде отиде онова момиче,което не се поддаваше на мъжките номера.Гледахме се няколко секунди,той преметна един кичур от косата зад ухото ми.-Мисля,че трябва да се връщаш на работа-погледнах го сериозно,до колкото можеш да изглеждам сериозна в този момент.