Разхождах се по една тясна алеичка, която беше скрита от шубраци. За човек като мен не беше друдно да намирам скритите места. Търсех плячка. Но всички тук бяха прекалено мили за да се остановят тук вампири. "Морт"? Не значеше ли смърт от латински? Седнах на една пейка, катоподпрях лактите си ан коленете и се загледах надолу в земята. Извадих сребърния кол и започнах да си го подхвърлям в ръцете. На долната част на него бях инкрустирал няколко знака. Понякога дампирите правехме това, когато се чувствахме привързани към кола. Исках да убивам. Да го забия на дълбоко в сърцето на някой кравопиец. Да видя лицето му когато бездушния дявол го напуска. Спомени изникнаха в главата ми. Преди 2 седмици бях пронизал една вампирка. Тя наистина умееше да се бие. Трябваше ми мвреме да я поваля. Но тогава забих кола и тя стана вампир а ла бездушно тяло. Не че някога са имали душа де..
