Конна база "Найт"

Заглавие: Конна база "Найт" Чет Авг 05, 2010 2:12 am

Конната база се намира едновременно близо до града, и до гората. Конете постоянно могат да тичат на свобода и да се насладят на почивка. Семейство Найт се грижи добре за животните си и не понася грубо отношение към тях, за това бъдете внимателни, когато посещавате мястото.

Майка ми и баща ми бяха излезнали от базата и ме бяха помолили да остана тук докато се върнат. Нямах нищо против, тъкмо щях да се погрижа за Арес.
-Здрасти красавецо! - казах и го погалих по главата. Както обикновено той седеше мирно и внимаваше с мен. Пуснах го да потича в гората и по поляната и седнах на оградата следейки го с поглед.

Гост

Скука.Наясякъде скука.Където и да отида ми е скучно.Обичах конете от малък,затова реших да дойда тук и да им се порадвам и най-вече да яздя.С бавни крачки се приближих до конюшните,влязох през вратата,като се огледах.Видях едно красиво момиче,което се занимаваше с един кон.Аз се усмихнах самодоволно и се замислих.В какво да се превърна.Бинго-сигурно обича котките.Превърнах се в едно малко,сладко чисто бяло котенце и отидох до нея,като измяуках много тихо и започнах да се омилквам...Дали щеше да свърши работа и докога можех да я баламосвам така,хм...сега щях да разбера...

Едно страхотно малко котенце се доближи от някъде и започна да мяука и да се гали в мен. Дори да исках да му устоя, нямаше да мога понеже щеше да изплаши Арес ако се мотаеше в краката му. Вдигнах го и го пронизах с очи, и с нежен тон казах
-Сладурче, тук не е за теб! Някое животно ще те стъпче. - приближих го до себе си и го гушнах. Щях да го махна от тук когато аз си тръгвах.

Гост

Дааа...гушни мееее!Започнах да мъркам много силно,затворих очичките си и продължих да мъркам.Стигнах до там,че да оближа ръката и'.Дали щеше да ме веме за домашен любимец?Щеше да е забавно!Едвали щеше да разбере,че не съм котка,защото прикрих всякакви излъчвания на енергия и присъствие на демон.Измяуках още веднъж и продължих с тънък гласец да примяуквам,докато мъркам.

Загледах се в очите му, беше толкова сладко... Само, че.. Нямаше онази типична цепка на зеницата, която имаха котките. Ама.. Не беше нещо важно, сигурно имаше и други такива котки. Усмихнах се и го погалих. Беше толкова сладко и толкова чисто бяло. Как можеще някой да го остави ва улизата и да допусне тази перфектна козина да се изцапа, и да го гушкат малките мръсни дестки ръчички... Нее! Започна да ми става жал. Замислих се дали да не си го взема вкъщи. Ама нямаше да се разбира със вълка... или щеше... Леле, не знаех какво да правя.

Гост

Тя ме погледна по-внимателно и се усмъмни в нещо.Мамка му...цепнатината!Е добре..не се усети,щях да отида у тях и ще живея тайно там.Ууу какво ми изплува в съзнанието.Прекалено много мръстоии,прекалено много мръсотии.Сгуших се силно в нея и продължих да мъркам,като Ауди Р8,карано от Шумахер на магистрала.Дано да не се усъзнае,опитах се да направя всичко съвършенно в превъплащението...

Продължи да мърка силно и все едно умираше в задоволство. Вдигнах го на една ръка, на високо и го погледнах право в очите. Сякаш имаше нещо в това коте, което не беше както трябва. Но беше толкова идеално...
-Идваш ли с мене вкъщи а? - попитах го, сякаш питах човек и отново го доближих до лицето си, и го притиснах в мен.
Арес тичаше, но когато се доближи до нас изведнъж нещо му стана. Сякаш преди земетресение, но не точно, той стана нервен и видимо неспокоен. Дръпнах котето на страна от Арес и той веднага се успокои. Вероятно просто се плашеше.

Гост

Когато момичето не ме гледаше,аз поглендха коня и изведнъж очите ми станах кърваво червени и му намигнах.Коня полудя,започна да скача и да бяга напред-назад.Очите ми отново станах зеленикави и продължих да мъркам,сгушен в момичето.Попита ме дали искам да отида у тях.Да да да да да искаам!-ако можех щях да се развикам,само измяуках доволно и отново затворих очички...

Гост

Беше ми толкова скучно, че няма накъде. Реших да се разходя извън града. Облякох тъмно синьо потниче, понеже навън грееше слънце и бели 3/4 панталони, сложих си лек грим и излязох навън. След като се скрих в една по- пуста уличка започнах да бягам с нормалната си вампирска скорост и скоро бях близо до конната база. Не мислех да спирам тук, но усетих аромат на човешко момиче и на...демон? Боже, от кога не бях срещала онези дяволски създания...Реших да проверя какво става и се запътих към конюшната. Приближих се до вратата и видях момичето да държи в себе си едно бяло коте. В началото не видях демон никъде, но после се усетих...Ах, че измамник. Засмях се тихо и реших да поговоря малко с "котето" и момичето.
- Здравей. - казах приветливо, приближавайки се с бавна крачка към момичето.

Точно бях хванала Арес с намерение да го връщам в конюшнята, когато се появи едно симпатично момиче.
-Здравей - каза тя и приятна усмивка се плъзна по лицето и.
-Здрасти - отвърнах и със същата усмивка. Тогава гоня се изправи на задните си крака, изглеждаше наистина нервен. - Ще хванеш ли за малко котето, защото коня май се плаше от него. - попитах я с надеждата да е услужлива, така се и оказа. Тя не се възпротиви и с желание взе котето. Аз напързо изтичах до конюшнята, оставих Арес там и му приготвих храна и вода до утре.
-Мерси много! - казах, когато се върнах и взех снежното коте отново. - Ще яздиш ли? - попитах я.

Гост

Дойде вампирка,ужасс,тя щеше да ме разпознае,мамка му,мамка му!Човешкото момиче ме поаде на вампирката и аз я погледнах,като поклатих глава и присвих леко уста,исках да я помоля да не казва.След това се върнах в прегръдките на новата си стопанка.Ооох каква стопанка само,дано да не ме храни с котешка храна!Измяуках срещу вампирката,но не злобно а някак си топло...

Гост

- Ще яздиш ли? - попита ме момичето, след като си взе обратно котето- демон. Хааа...ако знаеше, че държи сътворение на дявола не знам дали щеше да го гушка толкова силно. Демончето се обърна към мен с умолителен поглед, явно не искаше да го издавам.
- Ами..всъщност минавах от тук и чух нечии глас и реших да проверя кой е. - усмихнах се в отговор.
- Ммм..котето твое ли е? - попитах.

-Ами... Май вече е мое. - засмях се и и подадох ръка. - Елеа Найт, приятно ми е. Вероятно си чула моя глас. Сега тук няма никой друг.
Седнах на оградата и се настаних удобно. Момичето изглеждаше наистина приятно и нямаше да е лошо все пак да се запознаеме.
А котето продължаваше да мърка в ръцете ми. Непознатата го гледаше и се усмихваше задоволствено, сякаш има нещо в него. Но сигурно само ми се струваше.

Гост

Дааа,твой съм бейби!Чак смешно ми стана.Продължих да мъркам и се чудих дали ще ми дава да пия бира и да ям пържоли или щях да тъпча гранули и да пия мляко докато пукна или се откажа.Дали щях да спя с нея на едно легло,хм апетитно.Кимнах на вампирката за благодарност и ако можех щях да се усмихнах.Замърках още по силно,вече наподобяваше развален трабант...

Гост

- Анастасия Старлинг. - запознахме се и седнах до нея. - Може ли да го видя? - попитах и тя кимна. Взех го в скута си и започнах да го галя, като щом стигнах до опашката го стиснах малко по - силничко отколкото трябваше да се гали коте, но не вярвам на демончо да му пречи.
- Знаеш ли откъде е дошло? - попитах, хвърляйки и бегъл поглед и отново погледнах към дяволчето под прикритие.

- Може ли да го видя? - попита тя и посегна км котето. Дадох и го и тя започна да го гали, а то като че ли понамали мъркането щом се озова в нея.
- Знаеш ли откъде е дошло?
-Всъщност идея си нямам. - отговорих и честно - Преди около час просто се появи. Арес щеше да го стъпче, за това го взех и... Реших да си го взема вкъщи. - засмях се.

Гост

Хей...какъв ти е проблема че да ме стискаш бе,откачена мъртва!-развиках се на ум,защото ми стисна опашката и ме заболя.Дано да не владее телепатия,че иначе ще загазя.Аз погледнах Анастасия леко злобно,но продължих да стоя в нея и да мъркам,за да не заподозре мишената нищо.Почна да ми омръзва да съм котка...Незнам защо...

Гост

- Супер...наистина е сладко. Как ли се е озовало тук...- направих се на замислена и продължих да го галя, като отвреме на време стисках опашката на котето или леко го оскубвах. Хайде бе дяволче,покажи се! Мислех, че ако продължа да го тормозя ще му омръзне и ще покаже истинският си вид, затова продължих с изпълнението си на плана, незабелязано от момичето.

-Де да знаех.. - замислих се.
Чух тропане на врата, после гласовете на майка ми и баща ми.
-Май е време да тръгвам.. - казах и посегнах да взема котето. То се сгуши в мене сякаш облекчено.
-Дано се видим скоро, Анастасия. - усмихнах и се за чао. Прегърнах на бързо наще и тръгнах към вкъщи.

» ул. Nightmare 11 - Елеа Найт